1.Статия на деня:
2.История на София:
Сердика:
Построена е през 177-180 от римските императори Марк Аврелий и Комод. Източната част на крепостта се простира от зелената площ пред хотел „Рила“ до минералния извор на пресечката между улиците „Сердика“ и „Искър“. Северната стена е достигала близо до ъгъла на улица „Екзарх Йосиф“ и булевард „Княгиня Мария-Луиза“, от тук стената прави чупка в югозападна посока и минава под Халите. Западната стена следва посоките на улиците „Вашингтон“ и „Лавеле“ и стига до днешната Съдебна палата. Южната стена е документирана под сградите на „Алабин“, за да се свърже с източната стена при хотел „Рила“.
В подлеза пред бившия Партиен дом е разкрита източната градска порта на късноантична Сердика. Тя дава само частична представа за яката крепостна стена, опасвала някогашния главен град. В Сердика се е влизало през четири градски порти, като се предполага, че всяка от тях е била увенчана с голям каменен блок с тържествен надпис, документиращ строежа. В подлеза е изложен един от тези блокове, но не от източната, а от северната порта, разкрита непосредствено под кръстовището "Мария Луиза - Екзарх Йосиф". Западната порта може да се види отчасти под нивото на улица "Вашингтон" в двора на новата католическа катедрала. Всъщност първоначалната крепостна стена не е била достатъчно яка и затова е преустройвана, като стените се издигали на 10 метра над земята, а кулите - на 14 метра.
Във всички тези разкрити части от крепостта, из София разкрити територии от Сердика има само 2-3.
Средец:
началото на ІХ век, на 9-ти април 809 г. - Великден хан Крум присъединява Сердика. Градът влиза в пределите на Българската държава[21] и се утрърждава българското му име Средец, и веднага става център на един от най-важните, комитати (големи административи области) на България. След първото превземане на Преслав и Дръстър от Йоан Цимисхий в 971г. Средец става фактическа столица на България, Средец е седалище на Българския Патриарх и управляващите страната комитопулите - синовете на комит Никола управител на Средечката област. През войните на комитопулите, византийският император Василий ІІ Българоубиец на три пъти прави опити да превземе града между 986 и 1016 г. и три пъти е отблъснат. Особено тежко е поражението което му нанася цар Самуил на 17 август 986г. при Траянови врата. Разгромен е също като Никифор, но Българоубиеца успява да спаси главата си с позорно бягство изоставяйки войската и съкровищата. Едва през 1018 година, след смъртта на Иван Владислав, останали без силен цар, войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на византийския император. В ромейските документи от този период градът започва да бъде наричан Триадица[източник?], възможно в памет на тържеството на православното учение за Св. Троица (на гръцки Агиа Триада) на Сердикийския събор. В 1040г. града е освободен от Петър Делян и храбро защитаван от Ботко войвода. През 1183 г. съюзените войски на сърби и маджари превземат Средец. Градът е опустушен и при преминаването на три кръстоносни похода през 1096, 1147 и 1189 година.
След възобновяването на българското царство през 1185 г. в 1193 г. при Иван Асен I българската власт е въстановена, а епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит. От 12-ти до 14-ти век в Средец процъфтяват занаятите и търговията. София е резиденция на севастократор Александър, а след него и на севастократор Калоян, вторите хора по сан след царя. Така тя става вторият по значимост град в Царството след столицата. Към 13 век се формира Софийската мала света гора значим център на православието от множество манастири около града.
По името на най-гоемият си храм - раннохристиянската базилика „Св. София“ (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм извън крепостната стена от XIV век градът започва да се споменава като (Св.) София (на гръцки (Божия) мъдрост) в официални документи на Второто българско царство, като Витошката грамота на цар Иван Шишман, в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г. и в други текстове, но областта и жителите продължават да се наричат и Средечки[22].
3.Изненада:
Днес ще ви разкажа за картите и компасите.Картите са няколко на вид:Географска,Административна,Пътна,Авиационна.Географската карта
е умалено мащабно и математически определено изображение на земната повърхност или част от нея, нанесено върху плоскост с помощта на условни знаци. За разлика от плана в изработването ѝ се взима предвид кривината на Земята. Мащабът варира в по-големи граници. Понеже изобразяването на земната повърхност става върху плоскост, мащабът в отделните части на картата не е еднакъв поради кривината на Земята.Всяка карта си общува със собственика си чрез знаци и пътища.Като авиационната и пътната карта.Елементите на картата са:
- Картографско съдържание — това е главният елемент на картата, представляващ картографираната територия.
- Математична основа на картата — Включва мащаба, вътрешната рамка, картографската мрежа от меридиани и паралели, координатната мрежа.
- Допълнително съдържание — съдържа външната рамка, заглавие легенда, фотоснимка, диаграми, врезки.
Според съдържанието картите са:
- Според съдържанието:
- Общогеографски — Това са карти, които изобразяват точно определен елемент от географията на изобразяваната територия. Например: хидрография, релеф, почви и растителност, населени места, пътища.
- Тематични карти — Това са карти, които изобразяват елементите от определена тема. Например: климатични, исторически. При тях с много по-голяма подробност се изобразяват обектите, пряко свързани със съответната тема, а с по-малка степен общогеографските елементи.
Според мащаба те са: - Едромащабни — от 1:5000 до 1:200 000 — Това са едро-топографски карти, които се правят предимно от военни картографски служби.
- Средномащабни — от 1:200 000 до 1:1 000 000.
- Дребномащабни — над 1:1 000 000.
2.Компаси
Магнитният компас е навигационен инструмент за определяне на посоките на света. Състои се от свободно въртяща се магнитна стрелка, която се ориентира в посока север-юг под влияние на земното магнитно поле. Единият край на стрелката сочи Северния магнитен полюс, който не съвпада със земния Северен географски полюс. Противоположният край сочи Южния магнитен полюс, който аналогично не съвпада с Южния полюс.
В съчетание с други навигационни инструменти като хронометърът и секстантът компасът увеличил многократно точността на навигацията. Открит е от древните китайци.
Земното магнитно поле не винаги е било ориентирано по този начин, и вероятно в бъдеще пак ще смени своята посока - тогава компасът ще показва посока, различаваща се от сегашния север.
3.Глобус
Глобус (от на латински: globus, "кълбо") е триизмерен модел на Земята или друга планета, а също и модел на небесната сфера (небесен глобус). Първият глобус е създаден около 150 пр.н.е. от Кратет Малски.
Глобусът има 3 свойства:
- Равномеждинност - мащабът от всички страни на глобуса е еднакъв.
- Равноплощност - пропорциите между площите на действителността и на глобуса се запазват.
- Равноъгълност - хоризонталните ъгли между две направления на земното кълбо не се изменят при изобразяването им върху глобуса.
Благодарение на Уикипедия и мен.
Това беше всичко за днес от мен,Георги Бориков.
Няма коментари:
Публикуване на коментар