Интересни японски изобретения:
Лупа с поставка за цигара-много ме удолетворява,много интересно японско изобретение!
Опаковка за масло в формата на опаковката на глац за устни
Специална фунийка,която се прибявя към всеки капкомер-интересно!
Шапка-чадър-някои хора смятат,че шапката-чадър е американска измислица,но не е така.Японска е.
Снимки на сайта:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5682
Тамагочи:(един от любимите ми предмети)
През 1996 г. една жена на име Аки Maiti (Аки Maita) излезе с брилянтна идея. Аки обича животните и мечтал за домашен любимец, който би могъл да съпътства собственик навсякъде, поставяйки в джоба си. С тази идея тя дойде на компанията, Bandai, където липсата на свежи osovevshie мисълта лидери незабавно публикувани в понятието "Tamagotchi" и много пари през ноември 1996 г. пусна нов продукт на пазара в Япония.
Tamagotchi живее в пластмаса "яйце" и комуникира с хост чрез малък екран LCD и високоговорител. Трите ключа разположен на предния панел, вие можете да: храни за домашни любимци, да играят с него, чисти след тях отпадъци, за проверка на възрастта, дисциплина, глад и щастие.
Успехът на този продукт е надмина всички очаквания. По-малко от една година, стана невероятно популярен Tamagotchi в 30 страни, като продава в големи количества в 10 милиона копия. В следващите няколко години, Bandai е продала 30 милиона Tamagotchi друг. Идеята и дизайнът на "електронни яйца" бързо копирали китайски и света само наводнен с различни копия на Tamagotchi. В допълнение, Bandai и спечелени от продажба на тениски, шапки, бельо със снимки на забавни същества, както и играчки.
Успехът на Tamagotchi се опита да повтори други японски компании, като Tiger Electronics, Партньори и Nintendo. Те освобождават собствените си колеги извънземни същества, наречени Giga домашни любимци, домашни Nano, Nano Fighters и Dinky Dino. Между тях, те се различават по външен вид, но общата идея остава Юнайтед - позволяват човек да се грижи за виртуален капризен домашен любимец.
Tamagotchi е феномен на успеха и следващите клонинги е не само евтини играчки. Не е тайна, че много от родителите забраняват на децата да започнат кученца, котенца и други домашни любимци, под различни предлози. Купи Tamagotchi е лесно да се купи храна за него (т.е., дом на изразходване на бюджета) не е необходимо, той shat в средата на хола и не може - забавно.
В приказки и wormed пътя си в един неприятен факт Tamagotchi. Създатели устройство и не е имал представа, че смъртта може да бъде сериозно виртуални домашни любимци да разочарова своите собственици, но реалността показва, че много деца изпаднат в истерия, след като любимите им животни умират. В Bandai за това дори съден, така че компанията бързо трябваше да преразгледа легенда и освобождаване "Tamagotchi", които са по-устойчиви на малтретиране. Ако не се хранят на Tamagotchi днес, а не да играе с него, съществото само разваля настроението.
Интересно,а?На мен много ми харесват Тамагочитата.Можете да си ги купите от всяко магазинче за 1 лев.А сега е време за много обичано японско изкуство от мен и сигурно от света-Оригами.Ще ви представя историята му.
Какво е Оригами? Родината на това изкуство е Китай, но се смята за японско. Защо?
И така, какво е оригами? Най-общо казано – изкуството да създаваш образи, сгъвайки хартия. Думата „оригами“ идва от японски – oru означава сгъвам, а kami – хартия. Това разбира се не е случайно, тъй като известен вероятно и на индианците факт е, че оригами се смята за класическо японско изкуство – което, както ще видим, всъщност не е съвсем така.
Противно на общоприетата заблуда, оригами не е измислено в Япония. Както повечето „традиционно“ японски творения, то всъщност произлиза от Китай. Счита се, че оригами е възникнало скоро след изобретяването на хартията (I-II в.), но това са по-скоро предположения, които не почиват върху сигурни писмени доказателства.
В Китай това изкуство обаче не получава особен интерес. Най-класическите модели вероятно са познати и там и може би оригинално произлизат оттам, но със сигурност са били по-късно усъвършенствани в Япония, където оригами е пренесено около VI в. и където наистина е достигнало най-големия си възход.
Първоначално то е ограничено в средите на висшите класи. Преди епохата император Едо (XVII-XIX в.), оригами (което по това време се нарича всъщност орисуе или ориката, а по-късно и оримоно) съществува главно под формата на различни церемониални, главно сватбени украшения – интересни фигури, които малко хора са знаели как да възпроизведат и пазенето на тайната за тяхното сгъване е било въпрос на чест. Известни са няколко разнообразни модела за украсяване на традиционните сватбени бутилки саке, като най-често срещаният мотив са пеперуди (ocho-mecho), а за младоженците – стилизирани човешки фигурки. Въпросните пеперуди са и тема на първото сигурно писмено споменаване на оригами – малко хайку от 1680 г. – „Rosei ga yume no choo wa orisue“ (Пеперудите от съня на Росей са хартиени).
Оригами е било популярно и сред самурайската каста – самураите са носели малки амулети от хартия, за които се е смятало, че предпазват от беда и носят победа в битките. Тези амулети се наричали noshi и в оригами се преплитала вълната изсушено месо или риба.
Легендата за 1000-та жерава
Според легендата, който направи хиляда хартиени жерава това, за което копнее сърцето му, ще стане реалност. Жеравът е символ на мир, заради младо момиче на име Садако. Тя била облъчена от радиацията при взривяването на атомната бомба над Хирошима. През 1945 г., умиращо от левкимия, 12-годишно момиченце чуло легендата и решило да направи хиляда жерава, за да може да живее. Когато обаче видяло как другите деца в отделението умират разбрало, че няма да оживее, затова си пожелало мир на земята и край на страданиеята. Садако умряла и била погребана с венец от хиляда жерава в знак на почит към мечтата й. Приятелите й направили гранитна статуя в Парка на мира в Хирошима: „младо момиче с протегната ръка и излитащ жерав”. Садако е написала хайку, което се превежда така:
Ще напиша мир върху крилете ти, и ти ще летиш около света, за да не е нужно децата да умират по този начин.
Легендата за 1000-те жерава е тъжна.Но,ако искате да ходите на оригами в София отидете в 18 СОУ "Уилям Гладстон" и попитайте къде е Японския център.Курсовете се всяка неделя от 12:00.Там има и калиграфия (безплатна),Японски шах (безплатен) и клуб по аниме и манга (безплатен).Калиграфия и японски шах се водят от Мами Коджима,а Оригами и клуб по аниме и манга се водят от Дора Сомова.Много хубаво,че има възможност да учим тези изкуства безплатно.
Следващо японско изкуство:Икебана
Икебана е японска система за подреждане на цветя. Преди години това изкуство е било изучавано в училищата в Япония. Според древни китайски вярвания, изкуството на икебаната представлява уникална комбинация на човешкия дух и природата. Според историческите записки през V в. будизмът е внесен в Китай, заедно с практиката за подреждане на цветя като част от молитвената церемония. При подреждането на цветята се спазва принципът на превъзходството, пропорционалността, хармонията и ритъма. Това представлява идеята за вечния кръговрат на живота.Историята на Икебана произлиза от приблизително преди 500 години и историята за Икенобо — най-старото училище за Икебана. Училището е създадено от свещеник от храма Рокакудо — Шиун Джи в Кйото, който бил толкова сръчен в подреждането на цветя, че бил търсен от други свещеници за помощ. Живял до река името, на която било Икенобо, името на реката се използвало за наречие на свещеници, които били специализирани в този вид олтарски подреждания на цветя.
Храмът Рокакуд бил издигнат през 587 г. от принц Шотоку. Казано е, че принц Шотоку търсел материали, за да построи храма Шитено. По време на това търсене един ден отишъл да се изкъпе в едно езеро, където закачил един Будистки амулет върху едно дърво. След като се изкъпал, пробвал да премахне амулета, но не успял. Същата вечер принца видял Буда в своят сън. Буда му рекъл да издигне храм до езерото при кедровото дърво под розов облак. От дървото Рокакудо храма бил построен да съхранява статуята на богинята Канон (Куан-Ин).
На всяко цвете се преписва собствен характер и стойност. Правилното съчетаване изразява определен смисъл и стил. Това изкуство е високо ценено от образованите хора. Понеже икебаната подчертава духовността, личностните и морални качества на аранжиращият са от голямо значение.
Икебана,която ми харесва
Трудно оригами във форма на дракон
Съвременно тамагочиИ за край,ще ви разкажа за шурикена.
Има два основни типа Шурикен, които са: Бо Шурикен (на японски: 棒手裏剣) - дълги, тънки цилиндрични пръчки с различни форми и дебелина и Шакен (на японски: 車剣) - направени от плоски метални дискове. Шикен се разделя на два под типа, които са: Хира (на японски: 平手裏剣) и Сенбан. Хира са многолъчеви пластини със звездообразна форма, а Сенбан са правоъгълни или квадратни. Има и трети тип Шурикен наречени Tepa, но те може да се класифицират, като Сенбан, защото са със същата форма, но по големи (до 20 см ширина).
Най-древния писмен паметник на японската литература Коджики, съдържа препратка към начина, по който принц Ямато хвърлял цилиндрични зеленчуци в очите на бял елен, за да го убие, но първите сведения за изграждане на методика и система на хвърляне се срещат по-късно.
За първи в Япония, който усъвършенствал и използвал техниката на хвърляне в битки се смята Тадамаса, за когото се споменава в пасаж от Гунк Осака (военна информация за Осака). Пасажът гласи, че Тадамаса хвърлял своето Уакизаши все едно било шурикен. Смята се, че по-късно той създал първият стил на шурикен джуцу – Танто Гато, получил името си от късия меч (Танто - en).
Първата школа по Шурикен-джуцу, Ганритсу Рю (1624 г.) била основана от Матсубаяси Хениусай (Самурай, който служел при даймио Матсухиро). Тази школа била предшественик на най-голямата школа Изу Рю, която създали самураи от Сендай - Мияги, в чест на Фуджита Катон, който е бил ученик на Матсубаяси. Говори се, че Катон бил най-добрия в използването на шурикени някои, от които носил в косата си (често срещана практика при Куноичи). Той можел да уцели четирите крака на движещ се кон, хвърляйки четири шурикена едновременно.
Днес в Япония има множество стилове и школи по Шурикен Джуцу, които се радват на голяма популярност.
Някои от видовете шурикен, които носели са:
Клиновидни, които криели в ръкавите си и в Сайа (ножницата на Нинджато) и често мажели с отрова или парализиращи вещества.
Звездообразни, пирамидални и правоъгълни, които често при бягство забивали в земята, за да забавят противника.
Ножове за хвърляне, към които понякога завързвали дълго въже като по този начин ги превръщали в друг вид оръжие.
Обикновено маскираните убийци носили в себе си 9 броя шурикен, защото смятали, че това число им носи късмет.[1] Използваните от нинджа Шакен шурикен, били украсени с различни орнаменти, които най-често били Шинто и Будистки знаци или гербове на Нинджа Кланове. Към големите Tepa шурикен пък, често закрепявали димни или барутни фишеци, като ги използвали с цел да предизвикват паника при атака.
До утре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар